Кастабала (Castabala) — забравеният град на Киликия и светилището на богинята Перасия
Кастабала (Castabala, Kastabala) — древен античен град, разположен в провинция Османие (Osmaniye) в югоизточната част на Турция, в подножието на варовиков хребет и в долината на река Джейхан. Някога Кастабала е била един от главните духовни центрове на елинистична Киликия, известна със своя екстатичен култ към богинята Артемида-Перасия (Artemis Perasia). Днес това е малко посещавано от туристи, но удивително живописно археологическо място с колонада от почти две дузини оцелели римски колони, руини на византийски църкви и крепост, извисяваща се над равнината — задължителна спирка за всеки, който изследва древна Киликия далеч от шумните крайбрежия.
История и произход
Най-древните следи от селище на мястото на Кастабала датират от лувийския и неохетския период — за това свидетелстват йероглифичните надписи и базалтовите релефи от IX–VIII век пр.н.е., намерени в околностите. Гръцкото име „Хиераполис-Кастабала“ (Hierapolis Castabala – „свещеният град Кастабала“) сочи към статута на голям храмов център много преди пристигането на римляните. Основният култ е бил поклонението на богинята Перасия, местна форма на Артемида или Кибела; жриците на тази богиня, според Страбон, ходели боси по разпалени въглени, без да получават изгаряния.
През IV век пр.н.е. Кастабала попада в орбитата на Селевкидската империя, а през елинистичната епоха става столица на малко царство, което сече собствени монети. От 64 г. пр.н.е. градът е бил включен в състава на римската провинция Киликия и е преживял период на разцвет: появили са се павирани улици, терми, храмове и колонадни портици. През византийската епоха Кастабала се превърна в епископска катедра; тук са запазени руините на две раннохристиянски базилики с богата каменна резьба.
Разцветът на града е прекъснат от арабо-византийския конфликт през VII–VIII век, след което Кастабала постепенно се обезлюдява. През Средновековието на скалата над града е построена киликийско-арменска крепост — типичен образец на отбранителната архитектура на така нареченото „Малко арменско царство“. В периода след XIV век градът окончателно се превръща в руини, а камъните му са използвани от местното население за строеж на къщи и селскостопански постройки.
Археологически проучвания
Систематичните разкопки в Кастабале започнали през 60-те години на XX век под ръководството на Махмут Гьокхан Бея и продължили с прекъсвания чак до 2000-те години. Британски, немски и турски учени съвместно картографираха улицата с колонада, разчистиха базиликите и изготвиха план на горната крепост. Намерените артефакти – теракотени статуетки, монети, фрагменти от мозайки – са изложени в Археологическия музей на Адана (Adana Arkeoloji Müzesi). Особено значение имат двуезичните надписи на гръцки и арамейски, които отразяват граничния характер на културата на Кастабала.
През 2010-те години Министерството на културата и туризма на Турция включи Кастабала в списъка с кандидати за статут на „Археологически парк от национално значение“, което осигури основно финансиране за консервацията на колоните и пътеката към крепостта. Въпреки това туризмът остава скромен, което прави Кастабала едно от малкото места, където може да се разхождате из римския град почти насаме.
Архитектура и забележителности
Археологическият парк Кастабала е отворен денонощно и на практика е безплатен — благодарение на това тук цари атмосферата на „изгубен град“, толкова рядка в масово туристическата Турция. Руините се простират по протежение на прашния селски път, а разглеждане на всички обекти отнема около два часа.
Улицата с колонада
Най-фотогеничната част на Кастабала е главната улица с колонада от 17 запазени коринтски колони. Тази улица с дължина около 300 метра е построена през II–III век сл. Хр. и е служила като параден вход към града. По протежението й са се намирали търговски сергии и обществени сгради. На каменните капители се виждат характерните акантови листа и следи от вторично използване през византийската епоха. Колоните са изработени от местен варовик, потъмнял с времето и придобил топъл меден оттенък; за разлика от мраморните колонади на големите егейски градове, колонадата в Кастабал излъчва провинциален чар и автентичност. На някои колони са запазени крепежните елементи за бронзовите статуи на римските императори и местните благодетели на града.
Скална крепост
На отвесния варовиков скален масив с височина около 100 метра е запазена крепост, преустроена от киликийските арменци през XII–XIII век върху основите на по-ранни римско-византийски укрепления. Към нея води пътека от южния склон, по която се изкачва за 25–35 минути. От върха се разкрива панорама към равнината Чукурова и планината Аманус (Amanus, Nur Dağları). Вътре в крепостта могат да се видят цистерни за събиране на дъждовна вода, останки от параклис с фрагменти от фрески, аркада на покрит проход и фрагменти от крепостни кули. Стените са издигнати с характерната за арменското зидариство техника rusticated bossage — с груба външна фактура и плътно подбрани камъни.
Раннохристиянски базилики
В долната част на града са запазени руините на две византийски църкви от V–VI век. Северната базилика е имала трикорабна планировка с апсида, мозаечни подове (фрагменти са запазени in situ) и нартекс. Археолозите откриват тук надписи, споменаващи епископите на Кастабала, което потвърждава статута на града като християнски център.
Театър и римски терми
Скромният по размери театър на Кастабала е побирал около 2000 зрители и е бил вграден в естествен склон. Днес са видими няколко реда седалки и фрагмент от сцената. Наблизо се намират неизчистените руини на римските терми с хипокаустна система и мраморни вани; този комплекс все още очаква пълно проучване.
Некропол
Извън стените на града се простира некропол със саркофази и каменни гробници от римската и византийската епоха. Част от саркофазите са украсени с релефи с гирлянди, бичи черепи и епитафии на гръцки език. Някои гробници представляват типични за региона „домове на мъртвите“ — каменни постройки с двускатен покрив, имитиращи жилищни сгради. Сред надгробните надписи се срещат споменавания за учители по реторика, градски магистрати и християнски презвитери – този фрагмент от епиграфиката дава ценна представа за социалната структура на провинциалния град от епохата на късната античност.
Природна среда
Археологическият парк се намира в живописната долина на река Джейхан, заобиколена от полегати хълмове с гранатови, маслинови и смокинови гори. През пролетта полетата около руините се покриват с макове и ароматен лавандулов мащерка. В боровите гори гнездят редки видове сови, а по скалите около крепостта се срещат скални лястовици и планински орли. Затова посещението на Кастабала е интересно и за любителите на природата — тук можете да съчетаете археологията с фотолов и пикник в сянката на старите тополи.
Интересни факти и легенди
- Според свидетелството на Страбон (География, XII.2.7), жриците на Артемида-Перасия в Кастабала ходели боси по разпалени въглени и не получавали изгаряния — този ритуал станал прототип за много екстатични култове в източното Средиземноморие.
- Елинистическите монети на Кастабала изобразяваха богинята с кулачна корона (символ на защитата на града) и рядко съчетание от гръцки и арамейски надписи — свидетелство за културния синкретизъм в региона.
- През византийската епоха Кастабала става място на заточение за няколко паднали в немилост църковни дейци, включително споменавания в източниците несториански епископ.
- Арменската крепост над града се споменава в хрониките на Левон II (Leo II) като един от аванпостовете на източната граница на Киликийското царство.
- Местните жители векове наред наричаха руините „Bodrum Kale“ — „подземна крепост“, вярвайки, че под колонадата са скрити съкровищата на Селевкидите; тази легенда привличаше търсачите на съкровища чак до XX век.
- През 90-те години на миналия век при разчистването на улицата с колонадата археолозите откриха повторно използвана плоча с двуезичен финикийско-лувийски надпис, което премести историята на селището най-малко до VIII век пр.н.е.
- В едно от византийските погребения в Кастабала е намерен бронзов пръстен с христограма и арамейски надпис — рядко свидетелство за мултикултурната идентичност на градските жители от VI век.
- На територията на долния град археолозите фиксират следи от средновековно селскостопанско използване – преси за маслиново масло и каменни мелнични камъни, вградени в антични постройки.
- Местните легенди свързват името Bahçe („градина“) с „градините на Перасия“ — според преданието, околните градини са били засадени от жрици за нуждите на храма и са хранили цели поколения поклонници.
Как да стигнете
Археологическият парк Кастабалы се намира на около 12 километра северно от град Османие (Osmaniye), до село Бахче-Кесмебурун. Най-удобният начин е с автомобил: от Адана (Adana) се кара по магистрала O-52/D400 на изток около 90 километра (1 час и 15 минути), след което се завива на север по местен път; от Газиантеп (Gaziantep) пътят отнема около 2 часа. Указателните табели „Hierapolis-Kastabala Antik Kenti“ се появяват приблизително 5 километра преди мястото.
Без кола можете да стигнете с междуградски автобус до автогара Османие, оттам – с такси (около 20–25 минути) или с местен минибус от квартал Бахче. Няма обществен транспорт директно до руините, затова е по-удобно да се договорите предварително с шофьора за времето на обратния път. Най-близкият летище е в Адана (Adana Şakirpaşa), откъдето се стига за час с кола; възможно е също да се пристигне в Хатай (Hatay Havalimanı) и за час и половина да се стигне до Кастабала през долината на Аманския хребет. За любителите на бавното пътуване е подходящ нощният влак от Истанбул до Адана с прекачване на местни автобуси.
Съвети за пътуващите
Най-доброто време за посещение на Кастабала е март–май и октомври–ноември, когато зелената равнина Чукурова контрастира със сивия варовик на руините, а температурата е комфортна за изкачване към крепостта. Лятото тук е горещо и сухо, температурата често надвишава 35°C, а без сянка и инфраструктура престоят става труден. През зимата са възможни кратки, но интензивни дъждове, които размиват селските пътища.
Вземете със себе си вода (минимум 1,5 литра на човек), удобни обувки с твърда подметка — теренът е каменист и неравен, както и шапка. На място няма тоалетни, кафенета и сувенирни магазини, затова е по-добре да планирате обяда си в Османие. Полезно е да си свалите офлайн карта на парка: вътре почти няма указатели и много от обектите трябва да се търсят самостоятелно.
Добре е да съчетаете посещението в Кастабалу с други малко известни забележителности в региона: замъка Топраккале (Toprakkale Castle) на 25 километра западно, арменската крепост Йиланкале и археологическия парк Каратепе-Асланташ с неохетски релефи. За любителите на пешеходните разходки е интересно изкачването до скалната крепост — то отнема около 30 минути и се възнаграждава с великолепна панорама.
Ако планирате задълбочено опознаване на древна Киликия, предвидете два-три дни за региона: първият ден – Кастабала и Каратепе, вторият – Археологическият музей в Адана и Мопсуестия, третият – Исос (полето на битката на Александър Велики) и хетските релефи при Каферхююк. По пътя непременно опитайте местните специалитети – кебап Адана, кьомбе и сладък сок от нар. Хотели непосредствено до руините няма; по-добре е да нощувате в Османие или Адана, където изборът от хотели е по-голям, а цените – умерени.
Фотографите са привлечени от специалния „златен час“ в Кастабале: рано сутрин колоните се оцветяват в топла кехлибарена светлина, а вечерта скалата с крепостта хвърля дълга сянка върху долината. За заснемане с дрон се изисква официално разрешение от Министерството на културата – без него използването на дрон на археологическата територия е забранено. Ако ви интересуват забравените страници от историята на Мала Азия, Кастабала (Castabala) с нейната колонада и крепост е едно от най-атмосферните места в Източна Турция.